Интервю с Иван Мечков
30.11.2011 • 4 КОМЕНТАРА • ИНТЕРВЮ
Г-н Мечков, как виждате частния охранителен сектор след дългогодишната работа в държавни правоохранителни структури, а и като издател на списание „Охрана Оръжие Сигурност”? (От 01.01.2012 г. списанието ще има нов издател. – б.ред.)
Частната индустрия за сигурност в България вече има над 20-годишна история и това доказва факта, че тя вече има своето място в съвременното общество. Както всеки бранш и тук има проблеми, които са свързани с добре познатите ни - нелоялна конкуренция, несъвършена нормативна база, липса на представителност на бранша. Факт е, че у нас има над 800 охранителни фирми, но едва 15 % от тях са организирани в професионални организации. От друга страна тези браншови организации са твърде много и с твърде малка членска маса. Това ги прави неравностоен партньор пред държавните институции, поради различни причини. Всъщност представители на тези институции не веднъж са ми споделяли, че много по-лесно и ефективно се работи с 1-2 браншови организации, отколкото със сегашните 6-7.
Смятате ли, че браншовите организации могат да повлияят на държавните институции за подобряване на бизнес средата за извършване на частна охранителна дейност?
Вторият Ви въпрос е продължение на първия и тук съвсем ясно мога да изразя мнението си, че на този етап браншовите организации имат възможности да влияят, но това не е достатъчно. За решаването на проблемите в бранша, същият се нуждае от една голяма браншова структура, в която да членуват над 50 % от опериращите на пазара фирми. Ако предположим, че Българският съюз на индустрията за си-гурност може да стане един такъв обединител, то съставляващите го по-малки професионални сдружения трябва да работят за привличане на повече фирми от бранша в своите структури. Стратегически погледнато обаче охранителният бизнес в България се нуждае от една голяма браншова организация, която би била по-ефикасна и по-призната от държавните институции.
Държавните институции, самите клиенти или икономическата криза са причината за неблагоприятните условия за охранителен бизнес?
Причините, които влияят негативно върху бизнеса са комплексни и ще маркирам само част от тях – нелоялна конкуренция, нелоялни към държавата фирми от гледна точка на спазване на нормативната база и нелоялна към фирмите държава в лицето на държавни и общински ведомства и предприятия, които не изпълняват договорните си задължения към фирмите и бавят плащанията, което създава изключително големи трудности. Тук може да се споменат и редица други фактори – излишни банкови гаранции, утежнени процедури по обществени поръчки, корупция и т. н. Каквото и да се каже в тази плоскост, все ще е вярно. Кризата естествено също оказва своето негативно влияние, но според мен, ако ги нямаше гореизброените проблеми и особено забавените плащания или отказът от такива, то тя щеше да има в пъти по-малко влияние върху охранителния бизнес.
Вие имате ли някакви лични виждания какво трябва да се направи, за да се подобрят условията за бизнес и да се преодолеят проблемите в бранша?
Естествено, че имам, но преди да ги изложа, бих искал да отбележа, че такива, сходни с моите, имат и много представители на бизнеса, с които съм контактувал. Всички смятаме, че трябва да се създаде една голяма браншова организация, всички говорим, че трябва да се спазват нормативните документи и правилата на феърплея, какъвто е например Етичния кодекс на БСИС, но опре ли до реализирането на тези неща, все нещо не достига, за да бъде направено по правилата. И за тези години, през които съм издавал единственото в бранша професионално списание, съм стигнал до извода, че основната пречка са собствениците и ръководителите на фирми, които по една или друга причина са влизали в конфликт и след това не желаят да работят съвместно. Именно тези междуличностни отношения са основната спънка за развитие на бизнеса в положителна посока, както е да речем в Австрия, Германия, Великобритания и др. Подобни са и отношенията в браншовите орга-низации и докато не се преодолее човешкото его, кой да води дружината – не виждам изход. Може би трябват нови лица, които да наложат нови подходи на диалог, а не на конфронтация. Имаше такива опити в лицето на един Инициативен комитет, в който участвах и аз, и се убедих, че има хора дребнави, завистливи, които умишлено пречат. Все пак успяхме да направим едно добро дело – професионалния празник на охранителния бранш. Помислихме си, че това е само първата крачка към една по-широка представителност и когато решихме да направим втората – да обединим бранша, получихме удари от всички посоки. Това си е чисто наш, български манталитет – „Не сакам аз да съм добре, по-важното Вуте да е зле!”.
Реализирате се вече в частния охранителен сектор – аналогична ли е работата в Частните и Държавните структури? Достатъчна ли е според Вас подготовката в МВР, МО, НСО и др. за добра реализация в частния сектор или има и други изисквания, специфични за частния сектор, за които е необходима и по-различна подготовка?
Като принципни постановки няма различия – сигурността си има своите изисквания, които са валидни за всяка една дейност. Естествено ра-ботата в частния и държавния сектор има различия, но това са предимно детайли, а не принципи. Колкото до втория въпрос, мнението ми е, че ако човек е минал през държавни структури за сигурност, много по-лесно се адаптира в частния бизнес, а и практиката показва, че над 90 % от охранителните фирми у нас се управляват и са собственост на хора, минали през армия, полиция и други правоохранителни структури. Друг пример е, че в по-голямата си част служителите от структурите за сигурност на частните фирми, също са преминали през различни държавни учреждения. Колкото до това, че частният сектор има специфични изисквания, това много зависи на какъв пост си. С две думи, всяка нова позиция изисква допълнителна подготовка, запознаване с нормативната база и спецификата на длъжността. Това са просто азбучни неща, но пак казвам – много по-лесно е на човек добил подготовка в държавни ведомства да се реализира, отколкото такъв, който няма този професионален опит.
Качествен ли е човешкия ресурс, ангажиран в сектора? И защо?
Има всякакви хора и добри и лоши, но личното ми мнение е, че болшинството от служителите и ръководителите в бранша са професионалисти и се справят много добре. Това вероятно се дължи и на факта, че в болшинството си това са бивши служители на полицията армията и други подобни структури. Има и слаби служители и откровени „недоразумения“, но къде ли ги няма. Все пак тези, които са решили, че това е тяхната професия – са наистина качествени хора.
Интервю на Николета Спасова
ЗА МЕДИИТЕ
В случай, че желаете да използвате този материал или част от него, свържете се с нас или проверете последната пресинформация в публичната пресстраница на БКОС.
ДИСКУСИЯ
Николета Спасова 16.12.2011, 11:27 > Председател на БКОС
30.11.2011 • 4 КОМЕНТАРА • ИНТЕРВЮ
Г-н Мечков, как виждате частния охранителен сектор след дългогодишната работа в държавни правоохранителни структури, а и като издател на списание „Охрана Оръжие Сигурност”? (От 01.01.2012 г. списанието ще има нов издател. – б.ред.)
Частната индустрия за сигурност в България вече има над 20-годишна история и това доказва факта, че тя вече има своето място в съвременното общество. Както всеки бранш и тук има проблеми, които са свързани с добре познатите ни - нелоялна конкуренция, несъвършена нормативна база, липса на представителност на бранша. Факт е, че у нас има над 800 охранителни фирми, но едва 15 % от тях са организирани в професионални организации. От друга страна тези браншови организации са твърде много и с твърде малка членска маса. Това ги прави неравностоен партньор пред държавните институции, поради различни причини. Всъщност представители на тези институции не веднъж са ми споделяли, че много по-лесно и ефективно се работи с 1-2 браншови организации, отколкото със сегашните 6-7.
Смятате ли, че браншовите организации могат да повлияят на държавните институции за подобряване на бизнес средата за извършване на частна охранителна дейност?
Вторият Ви въпрос е продължение на първия и тук съвсем ясно мога да изразя мнението си, че на този етап браншовите организации имат възможности да влияят, но това не е достатъчно. За решаването на проблемите в бранша, същият се нуждае от една голяма браншова структура, в която да членуват над 50 % от опериращите на пазара фирми. Ако предположим, че Българският съюз на индустрията за си-гурност може да стане един такъв обединител, то съставляващите го по-малки професионални сдружения трябва да работят за привличане на повече фирми от бранша в своите структури. Стратегически погледнато обаче охранителният бизнес в България се нуждае от една голяма браншова организация, която би била по-ефикасна и по-призната от държавните институции.
Държавните институции, самите клиенти или икономическата криза са причината за неблагоприятните условия за охранителен бизнес?
Причините, които влияят негативно върху бизнеса са комплексни и ще маркирам само част от тях – нелоялна конкуренция, нелоялни към държавата фирми от гледна точка на спазване на нормативната база и нелоялна към фирмите държава в лицето на държавни и общински ведомства и предприятия, които не изпълняват договорните си задължения към фирмите и бавят плащанията, което създава изключително големи трудности. Тук може да се споменат и редица други фактори – излишни банкови гаранции, утежнени процедури по обществени поръчки, корупция и т. н. Каквото и да се каже в тази плоскост, все ще е вярно. Кризата естествено също оказва своето негативно влияние, но според мен, ако ги нямаше гореизброените проблеми и особено забавените плащания или отказът от такива, то тя щеше да има в пъти по-малко влияние върху охранителния бизнес.
Вие имате ли някакви лични виждания какво трябва да се направи, за да се подобрят условията за бизнес и да се преодолеят проблемите в бранша?
Естествено, че имам, но преди да ги изложа, бих искал да отбележа, че такива, сходни с моите, имат и много представители на бизнеса, с които съм контактувал. Всички смятаме, че трябва да се създаде една голяма браншова организация, всички говорим, че трябва да се спазват нормативните документи и правилата на феърплея, какъвто е например Етичния кодекс на БСИС, но опре ли до реализирането на тези неща, все нещо не достига, за да бъде направено по правилата. И за тези години, през които съм издавал единственото в бранша професионално списание, съм стигнал до извода, че основната пречка са собствениците и ръководителите на фирми, които по една или друга причина са влизали в конфликт и след това не желаят да работят съвместно. Именно тези междуличностни отношения са основната спънка за развитие на бизнеса в положителна посока, както е да речем в Австрия, Германия, Великобритания и др. Подобни са и отношенията в браншовите орга-низации и докато не се преодолее човешкото его, кой да води дружината – не виждам изход. Може би трябват нови лица, които да наложат нови подходи на диалог, а не на конфронтация. Имаше такива опити в лицето на един Инициативен комитет, в който участвах и аз, и се убедих, че има хора дребнави, завистливи, които умишлено пречат. Все пак успяхме да направим едно добро дело – професионалния празник на охранителния бранш. Помислихме си, че това е само първата крачка към една по-широка представителност и когато решихме да направим втората – да обединим бранша, получихме удари от всички посоки. Това си е чисто наш, български манталитет – „Не сакам аз да съм добре, по-важното Вуте да е зле!”.
Реализирате се вече в частния охранителен сектор – аналогична ли е работата в Частните и Държавните структури? Достатъчна ли е според Вас подготовката в МВР, МО, НСО и др. за добра реализация в частния сектор или има и други изисквания, специфични за частния сектор, за които е необходима и по-различна подготовка?
Като принципни постановки няма различия – сигурността си има своите изисквания, които са валидни за всяка една дейност. Естествено ра-ботата в частния и държавния сектор има различия, но това са предимно детайли, а не принципи. Колкото до втория въпрос, мнението ми е, че ако човек е минал през държавни структури за сигурност, много по-лесно се адаптира в частния бизнес, а и практиката показва, че над 90 % от охранителните фирми у нас се управляват и са собственост на хора, минали през армия, полиция и други правоохранителни структури. Друг пример е, че в по-голямата си част служителите от структурите за сигурност на частните фирми, също са преминали през различни държавни учреждения. Колкото до това, че частният сектор има специфични изисквания, това много зависи на какъв пост си. С две думи, всяка нова позиция изисква допълнителна подготовка, запознаване с нормативната база и спецификата на длъжността. Това са просто азбучни неща, но пак казвам – много по-лесно е на човек добил подготовка в държавни ведомства да се реализира, отколкото такъв, който няма този професионален опит.
Качествен ли е човешкия ресурс, ангажиран в сектора? И защо?
Има всякакви хора и добри и лоши, но личното ми мнение е, че болшинството от служителите и ръководителите в бранша са професионалисти и се справят много добре. Това вероятно се дължи и на факта, че в болшинството си това са бивши служители на полицията армията и други подобни структури. Има и слаби служители и откровени „недоразумения“, но къде ли ги няма. Все пак тези, които са решили, че това е тяхната професия – са наистина качествени хора.
Интервю на Николета Спасова
ЗА МЕДИИТЕ
В случай, че желаете да използвате този материал или част от него, свържете се с нас или проверете последната пресинформация в публичната пресстраница на БКОС.
ДИСКУСИЯ
Николета Спасова 16.12.2011, 11:27 > Председател на БКОС
Благодаря за хубавите думи, г-н Радославов! 
Екипът на БКОС пожелава здраве, успехи и весело посрещане на предстоящите празници!
Радославов 13.12.2011, 23:24 > ЕТ Радославов - Сигурност
Екипът на БКОС пожелава здраве, успехи и весело посрещане на предстоящите празници! Много хубаво интервю, поздравления за "интервюиращата" колежка. Много ви е хубав новия сайт,със сигурност ще жънете успехи. От сърце ви го пожелавам!!!
Николета Спасова 08.12.2011, 11:41 > Председател на БКОС
Г-н Иванов, благодаря за добрата оценка за сайта ни! Тази година в Управителния съвет се сформира отличен екип със съвременно мислене и идеи, което се отразява не само на сайта ни, но и на цялостната ни политика като браншова организация. Радвам се, че имаме и обратна връзка с читателите, защото те могат да бъдат и наш коректив, което е фактор за успешното ни развитие.
П. Иванов 07.12.2011, 22:11 > Журналист
Браво БКОС!
Новият Ви уебсайт е прекрасен, много по-функционален от предишния. Поздравления и за опцията да се изказват читателски мнения. Наистина се развивате много добре.
Сега и за интервюто. Имам честта да съм срещал макар и за кратко Г-н генерал Мечков и се радвам, че е човек със свежи идеи за развитието на бранша по сигурността. Браво отново на управата на БКОС!
Новият Ви уебсайт е прекрасен, много по-функционален от предишния. Поздравления и за опцията да се изказват читателски мнения. Наистина се развивате много добре.
Сега и за интервюто. Имам честта да съм срещал макар и за кратко Г-н генерал Мечков и се радвам, че е човек със свежи идеи за развитието на бранша по сигурността. Браво отново на управата на БКОС!
| ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ • ГДОП: Частна охранителна дейност • Нормативна база • Етичен кодекс • Контакт с БКОС |
ПОЛЕЗНИ ДОКУМЕНТИ • Закон за частната охранителна дейност • Наредба № І-121 • Наредба № І-171 • Закон за защита от домашното насилие |
 |
© ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ, 2011-2012website created and supported by Yulian Spasov