През последните няколко години изкуственият интелект навлезе в почти всички икономически сектори и логично породи въпроси за бъдещето на редица професии. Сред тях е и професията на охранителя. Ще остане ли място за човека в охранителната дейност, когато камерите вече разпознават съмнително поведение, софтуерът анализира рискове в реално време, а интелигентните системи могат самостоятелно да подават сигнали за инциденти?
Проучване на Българската камара за охрана и сигурност (БКОС) сред представители на охранителния бранш показва, че отговорът не е еднозначен. Изкуственият интелект безспорно променя сектора, но не води до отпадане на необходимостта от охранители. По-скоро променя начина, по който те работят, както и уменията, които ще се изискват от тях в бъдеще.
Резултати от експертното проучване на БКОС
Проведено сред 20 собственици и мениджъри на охранителни компании и организации:
• 100% смятат, че навлизането на интелигентни системи и изкуствен интелект променя компетентностния профил на охранителя.
• Близо 85% вече използват или са внедрили интелигентни технологии в дейността си, най-често при видеонаблюдение, контрол на достъпа, оперативни центрове и аналитични системи.
• Над 80% от участниците отчитат затруднения или първоначална съпротива сред по-възрастните служители при работа с новите технологии.
• Всички анкетирани са на мнение, че обучението ще бъде ключов фактор за успешното адаптиране на охранителите към технологичните промени. Изводът се потвърждава във всички интервюта, независимо от степента на внедряване на технологии.
• Никой от анкетираните не прогнозира отпадане на човешкия фактор от охранителната дейност, а по-скоро трансформация на ролята му. Това е една от най-ясно откроилите се тенденции в отговорите.
Технологиите вече са част от охранителната дейност
Според участниците в проучването интелигентните системи и алгоритмите с елементи на изкуствен интелект вече се използват в различна степен в практиката. Най-често това са системи за видеонаблюдение, управление на достъпа, наблюдение от оперативни центрове, паркинг системи и решения за анализ на видеоизображения
Компаниите отчитат както подобрена ефективност на охраната, така и значително оптимизиране на процесите. Намалява се броят на фалшивите сигнали, ускорява се откриването на рискови събития и се подпомага работата на операторите и охранителите. Един от участниците в проучването определя като най-ефективен „хибридния модел“ - съчетание между физическа охрана и интелигентни системи за сигурност.
Това вероятно е и посоката, в която ще се развива секторът през следващото десетилетие.
Парадоксът на охранителния сектор
И докато обществото се пита дали изкуственият интелект ще отнеме работни места, охранителният бранш е изправен пред различен проблем – недостиг на кадри.
Затова голяма част от компаниите разглеждат новите технологии, от една страна, като средство за заместване на хората във функционалностите, в които машината е по-добра, но от друга страна, като инструмент, който позволява наличните екипи да работят по-ефективно. Интелигентните системи могат да поемат част от рутинните задачи и да подпомогнат по-бързото откриване на реални заплахи, като освобождават на охранителите повече време за дейностите, в които човешката преценка е незаменима. Изкуственият интелект може да разпознае движение, оставен предмет или необичайно поведение, но не може да успокои изплашен човек, да задържи нарушител, да прецени нюансите на конфликтна ситуация, да даде първа помощ на припаднал човек или да поеме отговорността за решение в критичен момент.
Няма да изчезне охранителят, а ще се промени
Резултатите от проучването показват, че най-голямата промяна няма да бъде намаляването на броя на охранителите, а промяната в техния професионален профил.
Традиционните качества като дисциплина, наблюдателност, отговорност, способност за реакция при инциденти и познаване на нормативната уредба ще останат важни. Към тях обаче ще се добавят нови компетентности: дигитална грамотност, работа със специализиран софтуер, разчитане на информация от интелигентни системи и способност за вземане на решения въз основа на автоматично генерирани сигнали.
Все по-често охранителят няма да бъде просто човек на пост. Той ще бъде оператор на сигурността, който работи едновременно с хора, камери, софтуерни платформи и системи за анализ на данни.
За съпротивата срещу новите технологии
Въвеждането на всяка нова технология е свързано с известна несигурност. Част от работодателите споделят, че първоначално се наблюдава резервираност, особено сред по-възрастните служители. Причините най-често са липса на компютърни навици или опасения, че новите системи ще усложнят работата или ще заменят човешкия труд.
Практиката показва обаче, че тези опасения обикновено са временни. След като служителите разберат как функционират системите и видят реалните ползи от тях, отношението се променя. Когато интелигентните решения намаляват броя на фалшивите сигнали, улесняват наблюдението и спестяват ненужни действия, технологията започва да се възприема като помощник, а не като заплаха.
Обучението е ключът към успешната адаптация
Един от най-интересните изводи от проучването е, че възрастта сама по себе си не е основната пречка пред адаптацията към новите технологии. Всички респонденти посочват, че при наличие на добро обучение и практически инструкции служителите успешно усвояват работата с новите системи.
Най-добри резултати се постигат чрез комбинация от първоначален инструктаж, работа в реална среда и периодично надграждащо обучение. Именно инвестициите в умения ще определят кои организации ще успеят да извлекат максимална полза от новите технологии.
Как ще изглежда охранителят след десетилетие?
Може би след десет години няма да говорим толкова за охранители в традиционния смисъл на думата, а за специалисти по сигурността, които работят рамо до рамо с интелигентни технологии. Затова големият въпрос не е дали изкуственият интелект ще замени охранителите. По-важният въпрос е дали секторът ще успее да подготви хората за тази нова реалност.
